Aug 21, 2009, 12:35 PM

Закъсняла любов

  Poetry
1.2K 0 6

Защо се появи сега, когато,
емоциите отдавна избледняха,
надеждата почти угасна,
а страстите отдавна охладняха...
Защо си тук?
Нима не знаеш, че аз не вярвам
вече в любовта?

Ти искаш в нощите да те сънувам
и да ти шепна пламенни слова,
и, като някога, на чувства да робувам,
да търся вечна красота.

Защо се появи сега?
И спомените са заключени отдавна вън,
самотата станала е вече навик,
а аз сънувам все един и същи сън...
Върви си, просто закъсня!
А колко дълга е нощта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Зафиров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...