Защо се появи сега, когато,
емоциите отдавна избледняха,
надеждата почти угасна,
а страстите отдавна охладняха...
Защо си тук?
Нима не знаеш, че аз не вярвам
вече в любовта?
Ти искаш в нощите да те сънувам
и да ти шепна пламенни слова,
и, като някога, на чувства да робувам,
да търся вечна красота.
Защо се появи сега?
И спомените са заключени отдавна вън,
самотата станала е вече навик,
а аз сънувам все един и същи сън...
Върви си, просто закъсня!
А колко дълга е нощта...
© Георги Зафиров Всички права запазени