Закъсняла пролет
Напира през стъклата
закъсняла пролет.
Съдбата си оплаква
старият капчук!
Затворени в гнездата си,
след своя първи полет,
тъгуват птиците
за своя топъл Юг...
Тежи ни сивото олово
във очите.
Расте,
расте,
волтажа и във тях!
Очакваме да рукнат
дъждовете неизмити...
И някъде изгубения смях!
© Hristo Slavov Todos los derechos reservados
"Очакваме да рукнат
дъждовете неизмити...
И някъде изгубения смях!"