16 jul 2016, 8:44

Закъсняла пролет

  Poesía
833 1 1

Закъсняла пролет

 

Напира през стъклата

закъсняла пролет.

Съдбата си оплаква 

старият капчук!

Затворени в гнездата си,

след своя първи полет,

тъгуват птиците 

за своя топъл Юг...

 

Тежи ни  сивото олово

във очите.

Расте,

расте,

волтажа и във тях!

Очакваме да рукнат 

дъждовете неизмити...

И някъде изгубения смях!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Slavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно стихотворение и послание! Красиво е!

    "Очакваме да рукнат
    дъждовете неизмити...
    И някъде изгубения смях!"

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...