16.07.2016 г., 8:44 ч.

Закъсняла пролет 

  Поезия
502 1 1

Закъсняла пролет

 

Напира през стъклата

закъсняла пролет.

Съдбата си оплаква 

старият капчук!

Затворени в гнездата си,

след своя първи полет,

тъгуват птиците 

за своя топъл Юг...

 

Тежи ни  сивото олово

във очите.

Расте,

расте,

волтажа и във тях!

Очакваме да рукнат 

дъждовете неизмити...

И някъде изгубения смях!

 

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно стихотворение и послание! Красиво е!

    "Очакваме да рукнат
    дъждовете неизмити...
    И някъде изгубения смях!"
Предложения
: ??:??