Ако тебе съм търсил във мрака,
значи тайно за теб съм копнял.
Ако теб все сърцето е чакало,
не съм аз напразно живял!
Нима има любов неочаквана,
нима има обич и плам без копнеж?
Нима ще пресъхне в очите тъгата,
ако ти се до мене допреш?
Как не съм те срещнал тогава,
когато на двайсет съм бил,
а те срещнах в дълбока забрава,
загубил надежда и спомена мил!
Недей ме оставя вече самичък,
че, знаеш ли, страшно е да си сам!
За тебе аз твоя опора ще бъда едничък,
за мене ти - най-светлият храм!
© Веселка Todos los derechos reservados