Ако тебе съм търсил във мрака,

значи тайно за теб съм копнял.

Ако теб все сърцето е чакало,

не съм аз напразно живял!

Нима има любов неочаквана,

нима има обич и плам без копнеж?

Нима ще пресъхне в очите тъгата,

ако ти се до мене допреш?

Как не съм те срещнал тогава,

когато на двайсет съм бил,

а те срещнах в дълбока забрава,

загубил надежда и спомена мил!

Недей ме оставя вече самичък,

че, знаеш ли, страшно е да си сам!

За тебе аз твоя опора ще бъда едничък,

за мене ти - най-светлият храм!