24 sept 2020, 10:19

Закъсняло

  Poesía
667 2 3

 

/приказно/

Преди любовта да бях умряла –

щеше да е приказна история.
Ала тя си тръгна още вчера.

Вече сме на чужда територия.
Падна Пепеляшката от коня.

Рицарят оказа се магаре.
Ако за вълка сега говоря –

значи е във нечия кошара.
Пусто, опустя ми,

оглупя ми пролетта и...

цялата магия.
Но добре че имам още гума.

Взимам я. До дупка ще го трия
Него. А сърцето щом продъня

и светът отсреща ще ми блесне,
сполетян от ново, гръмко чудо!

Мъничко преди да е... изчезнал.

 

2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Младенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...