24 сент. 2020 г., 10:19

Закъсняло

670 2 3

 

/приказно/

Преди любовта да бях умряла –

щеше да е приказна история.
Ала тя си тръгна още вчера.

Вече сме на чужда територия.
Падна Пепеляшката от коня.

Рицарят оказа се магаре.
Ако за вълка сега говоря –

значи е във нечия кошара.
Пусто, опустя ми,

оглупя ми пролетта и...

цялата магия.
Но добре че имам още гума.

Взимам я. До дупка ще го трия
Него. А сърцето щом продъня

и светът отсреща ще ми блесне,
сполетян от ново, гръмко чудо!

Мъничко преди да е... изчезнал.

 

2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...