24.09.2020 г., 10:19

Закъсняло

675 2 3

 

/приказно/

Преди любовта да бях умряла –

щеше да е приказна история.
Ала тя си тръгна още вчера.

Вече сме на чужда територия.
Падна Пепеляшката от коня.

Рицарят оказа се магаре.
Ако за вълка сега говоря –

значи е във нечия кошара.
Пусто, опустя ми,

оглупя ми пролетта и...

цялата магия.
Но добре че имам още гума.

Взимам я. До дупка ще го трия
Него. А сърцето щом продъня

и светът отсреща ще ми блесне,
сполетян от ново, гръмко чудо!

Мъничко преди да е... изчезнал.

 

2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...