24.09.2020 г., 10:19

Закъсняло

668 2 3

 

/приказно/

Преди любовта да бях умряла –

щеше да е приказна история.
Ала тя си тръгна още вчера.

Вече сме на чужда територия.
Падна Пепеляшката от коня.

Рицарят оказа се магаре.
Ако за вълка сега говоря –

значи е във нечия кошара.
Пусто, опустя ми,

оглупя ми пролетта и...

цялата магия.
Но добре че имам още гума.

Взимам я. До дупка ще го трия
Него. А сърцето щом продъня

и светът отсреща ще ми блесне,
сполетян от ново, гръмко чудо!

Мъничко преди да е... изчезнал.

 

2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...