Хей, Безумие в роба разкъсана,
не поглеждай под веждите свъсено
и не викай, без глас прошепни ме,
без слова през сълзИ призови ме!
Ех, Безумие мое, единствено...
непрочетено, сякаш неписано!
Толкоз пролетно, всъщност си есенно...
неизпято, а истински песенно...
Не поглеждам те, сляпа съм цялата
(ослепи ме душата ти - бялата)
и не чувам те - глуха от истини
във света ми от нищото писнали... ...