19 oct 2008, 12:20

Закъсняло завръщане

  Poesía
1.3K 0 10
 

По най-тънките клони в гората

светлината на пръсти минава

и въртят любопитно

от изток на запад

ненаситени шепи листата

 

Вдига пушиляк колата -

селото беше

точно зад хълма

няма го моста

от камъняка

зее за изповед сухото дъно

 

Дива пустош и къщи-руини

няколко кола

гнили стърчат

суха коприва

лопуш къпини

гарвани грачат и вяло кръжат

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Войнова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички за коментарите.
    Да, тъжно е, но животът не е винаги весел. Много са онези, които тръгват нанякъде по света и забравят да се върнат. И когато се върнат, нещата са различни.
  • Особено успешно е предадено настроението тук:

    "Дива пустош и къщи-руини

    няколко кола

    гнили стърчат

    суха коприва

    лопуш къпини

    гарвани грачат и вяло кръжат"

    Картина!


    Поздрави,Ирина!
  • Много тъжна картина.Пустота и изоставеност.
    Поздрави за стиха!
  • тъжна картина...прекрасна идея и стих...
  • Силно, силно, силно! Тъга по дивата пустош и къщите руини! На нас немите свидетели ни остава да възстановим мостовете...иначе...Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...