19.10.2008 г., 12:20

Закъсняло завръщане

1.3K 0 10
 

По най-тънките клони в гората

светлината на пръсти минава

и въртят любопитно

от изток на запад

ненаситени шепи листата

 

Вдига пушиляк колата -

селото беше

точно зад хълма

няма го моста

от камъняка

зее за изповед сухото дъно

 

Дива пустош и къщи-руини

няколко кола

гнили стърчат

суха коприва

лопуш къпини

гарвани грачат и вяло кръжат

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Войнова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички за коментарите.
    Да, тъжно е, но животът не е винаги весел. Много са онези, които тръгват нанякъде по света и забравят да се върнат. И когато се върнат, нещата са различни.
  • Особено успешно е предадено настроението тук:

    "Дива пустош и къщи-руини

    няколко кола

    гнили стърчат

    суха коприва

    лопуш къпини

    гарвани грачат и вяло кръжат"

    Картина!


    Поздрави,Ирина!
  • Много тъжна картина.Пустота и изоставеност.
    Поздрави за стиха!
  • тъжна картина...прекрасна идея и стих...
  • Силно, силно, силно! Тъга по дивата пустош и къщите руини! На нас немите свидетели ни остава да възстановим мостовете...иначе...Поздрави!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...