19.10.2008 г., 12:20

Закъсняло завръщане

1.3K 0 10
 

По най-тънките клони в гората

светлината на пръсти минава

и въртят любопитно

от изток на запад

ненаситени шепи листата

 

Вдига пушиляк колата -

селото беше

точно зад хълма

няма го моста

от камъняка

зее за изповед сухото дъно

 

Дива пустош и къщи-руини

няколко кола

гнили стърчат

суха коприва

лопуш къпини

гарвани грачат и вяло кръжат

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Войнова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички за коментарите.
    Да, тъжно е, но животът не е винаги весел. Много са онези, които тръгват нанякъде по света и забравят да се върнат. И когато се върнат, нещата са различни.
  • Особено успешно е предадено настроението тук:

    "Дива пустош и къщи-руини

    няколко кола

    гнили стърчат

    суха коприва

    лопуш къпини

    гарвани грачат и вяло кръжат"

    Картина!


    Поздрави,Ирина!
  • Много тъжна картина.Пустота и изоставеност.
    Поздрави за стиха!
  • тъжна картина...прекрасна идея и стих...
  • Силно, силно, силно! Тъга по дивата пустош и къщите руини! На нас немите свидетели ни остава да възстановим мостовете...иначе...Поздрави!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...