5 nov 2011, 16:52

Залез 

  Poesía » De amor
583 0 4

Подгонила деня по равното

и на полето златното събрала,

луната зад тополите събира

магията на залеза в премала.

 

А залезът е яхнал коня си.

Над огнено червено наметало

лъчите му във танц се сплитат

в небето - и дъха си спряло.

 

Не иска залезът да си отиде -

любовна сила се не крие,

но идва тя, Лилит  - ще го омае,

до край и него ще изпие.

 

Побягна слънцето, затича,

луната жълта го подгони.

Ефирен миг я омагьоса -

по слънцето сълзи да рони. 

© Стефка Данева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??