Залез
Подгонила деня по равното
и на полето златното събрала,
луната зад тополите събира
магията на залеза в премала.
А залезът е яхнал коня си.
Над огнено червено наметало
лъчите му във танц се сплитат
в небето - и дъха си спряло.
Не иска залезът да си отиде -
любовна сила се не крие,
но идва тя, Лилит - ще го омае,
до край и него ще изпие.
Побягна слънцето, затича,
луната жълта го подгони.
Ефирен миг я омагьоса -
по слънцето сълзи да рони.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефка Данева Todos los derechos reservados
