Подгонила деня по равното
и на полето златното събрала,
луната зад тополите събира
магията на залеза в премала.
А залезът е яхнал коня си.
Над огнено червено наметало
лъчите му във танц се сплитат
в небето - и дъха си спряло.
Не иска залезът да си отиде -
любовна сила се не крие,
но идва тя, Лилит - ще го омае,
до край и него ще изпие.
Побягна слънцето, затича,
луната жълта го подгони.
Ефирен миг я омагьоса -
по слънцето сълзи да рони.
© Стефка Данева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
