Nov 5, 2011, 4:52 PM

Залез 

  Poetry » Love
581 0 4

Подгонила деня по равното

и на полето златното събрала,

луната зад тополите събира

магията на залеза в премала.

 

А залезът е яхнал коня си.

Над огнено червено наметало

лъчите му във танц се сплитат

в небето - и дъха си спряло.

 

Не иска залезът да си отиде -

любовна сила се не крие,

но идва тя, Лилит  - ще го омае,

до край и него ще изпие.

 

Побягна слънцето, затича,

луната жълта го подгони.

Ефирен миг я омагьоса -

по слънцето сълзи да рони. 

© Стефка Данева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??