3 jun 2009, 11:47

Залез

Poesía

696 0 4

Не вижда утрото засмяно

човекът себичен и зъл.

Но времето си отшумяло

да върне той не би могъл.

Мъдруват старите тополи,

когато залез натежи.

Дори на глас да се помоли,

едва ли бог ще му прости.

Когато слънцето угасне

и падне над земята нощ,

Луната безпределно ясно

виси над него като нож.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ananel (Нелиса)

Луната като нож ... не съм го срещала. Силно се надявам, че Бог ще прости!

2009-06-03T19:00:21+03:00
danieline (Диди)

Дано Бог да му прости.Поздрав!

2009-06-03T16:12:21+03:00
ТАМИ (Таня Панайотова)

Когато слънцето угасне

и падне над земята нощ,

Луната безпределно ясно

виси над него като нож.
Тежко му на този и...браво на теб!Силно експресионистично/бре, как успях да я напиша тази дума/!

2009-06-03T15:30:20+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

На всички нас прощава Бог!
Но дали ние прощаваме на себе си(осъзнато)?
Поздрави!

2009-06-03T12:42:30+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0