Залез

Поезия

690 0 4

Не вижда утрото засмяно

човекът себичен и зъл.

Но времето си отшумяло

да върне той не би могъл.

Мъдруват старите тополи,

когато залез натежи.

Дори на глас да се помоли,

едва ли бог ще му прости.

Когато слънцето угасне

и падне над земята нощ,

Луната безпределно ясно

виси над него като нож.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ananel (Нелиса)

Луната като нож ... не съм го срещала. Силно се надявам, че Бог ще прости!

2009-06-03T19:00:21+03:00
danieline (Диди)

Дано Бог да му прости.Поздрав!

2009-06-03T16:12:21+03:00
ТАМИ (Таня Панайотова)

Когато слънцето угасне

и падне над земята нощ,

Луната безпределно ясно

виси над него като нож.
Тежко му на този и...браво на теб!Силно експресионистично/бре, как успях да я напиша тази дума/!

2009-06-03T15:30:20+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

На всички нас прощава Бог!
Но дали ние прощаваме на себе си(осъзнато)?
Поздрави!

2009-06-03T12:42:30+03:00