milanov1 (Иван Миланов Шопов)
69 0
3.06.2009 г., 11:47 ч.

Залез 

  Поезия
505 0 4

Не вижда утрото засмяно

човекът себичен и зъл.

Но времето си отшумяло

да върне той не би могъл.

 

Мъдруват старите тополи,

когато залез натежи.

Дори на глас да се помоли,

едва ли бог ще му прости.

 

Когато слънцето угасне

и падне над земята нощ,

Луната безпределно ясно

виси над него като нож.

© Иван Миланов Шопов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Луната като нож ... не съм го срещала. Силно се надявам, че Бог ще прости!
  • Дано Бог да му прости.Поздрав!
  • Когато слънцето угасне

    и падне над земята нощ,

    Луната безпределно ясно

    виси над него като нож.
    Тежко му на този и...браво на теб!Силно експресионистично/бре, как успях да я напиша тази дума/!
  • На всички нас прощава Бог!
    Но дали ние прощаваме на себе си(осъзнато)?
    Поздрави!
Предложения
: ??:??