Залез

Jun 3, 2009, 11:47 AM

Poetry

5.0 / 2

559 0 4

Не вижда утрото засмяно
човекът себичен и зъл.
Но времето си отшумяло
да върне той не би могъл.
Мъдруват старите тополи,
когато залез натежи.
Дори на глас да се помоли,
едва ли бог ще му прости.
Когато слънцето угасне
и падне над земята нощ,
Луната безпределно ясно
виси над него като нож.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Залез

Want to read more?

Random works