Jun 3, 2009, 11:47 AM

Залез

Poetry

695 0 4

Не вижда утрото засмяно

човекът себичен и зъл.

Но времето си отшумяло

да върне той не би могъл.

Мъдруват старите тополи,

когато залез натежи.

Дори на глас да се помоли,

едва ли бог ще му прости.

Когато слънцето угасне

и падне над земята нощ,

Луната безпределно ясно

виси над него като нож.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ananel (Нелиса)

Луната като нож ... не съм го срещала. Силно се надявам, че Бог ще прости!

2009-06-03T19:00:21+03:00
danieline (Диди)

Дано Бог да му прости.Поздрав!

2009-06-03T16:12:21+03:00
ТАМИ (Таня Панайотова)

Когато слънцето угасне

и падне над земята нощ,

Луната безпределно ясно

виси над него като нож.
Тежко му на този и...браво на теб!Силно експресионистично/бре, как успях да я напиша тази дума/!

2009-06-03T15:30:20+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

На всички нас прощава Бог!
Но дали ние прощаваме на себе си(осъзнато)?
Поздрави!

2009-06-03T12:42:30+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0