Залез
Залез
Изпращам с поглед слънцето на залез
и попиват във очите ми лъчи.
Как искам онзи облак да погаля,
дето свил се е на пале и мълчи.
Целува хладно с сенките земята
огненото слънчево кълбо и то
разлива за последно светлината,
потъмняла като скритото златò.
И сякаш изповядват ме лъчите:
Кой от двата свята видими избра?
Дали този - изпълнил ти очите,
или онзи, който идва с вечерта?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados
