Залез

Полегнал на сянка, под наведен стар клен

Смокини узрели, топъл пролетен ден

Всичко свежо чисто, седя аз натъжен

Плача и боли ме, че сега не си до мен

Самотен останах, денят още бе млад

В ноздрите остави божествен аромат

Устните ми гладни, умрели са от глад

Остана от твойте, усни вкус на шоколад

Гларусите грачат, взирам се в морето

Слънцето изгрява, седнал съм където

Изгрева гледахме, слънце на небето

Напусна ме ти мен, не напусна сърцето

Исках най-доброто, да ти дам да имаш

Знаеш ти само, как от мен да взимаш

Сърцето ми го взе, разума ми отне

Жалко, че не зърнах, че един за друг не сме