Mar 22, 2020, 9:14 AM

Залез

  Poetry » Love
1.7K 0 0

Полегнал на сянка, под наведен стар клен

Смокини узрели, топъл пролетен ден

Всичко свежо чисто, седя аз натъжен

Плача и боли ме, че сега не си до мен

 

Самотен останах, денят още бе млад

В ноздрите остави божествен аромат

Устните ми гладни, умрели са от глад

Остана от твойте, усни вкус на шоколад

 

Гларусите грачат, взирам се в морето

Слънцето изгрява, седнал съм където

Изгрева гледахме, слънце на небето

Напусна ме ти мен, не напусна сърцето

 

Исках най-доброто, да ти дам да имаш

Знаеш ти само, как от мен да взимаш

Сърцето ми го взе, разума ми отне

Жалко, че не зърнах, че един за друг не сме

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ок ок All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...