Mar 22, 2020, 9:14 AM

Залез

  Poetry » Love
1.7K 0 0

Полегнал на сянка, под наведен стар клен

Смокини узрели, топъл пролетен ден

Всичко свежо чисто, седя аз натъжен

Плача и боли ме, че сега не си до мен

 

Самотен останах, денят още бе млад

В ноздрите остави божествен аромат

Устните ми гладни, умрели са от глад

Остана от твойте, усни вкус на шоколад

 

Гларусите грачат, взирам се в морето

Слънцето изгрява, седнал съм където

Изгрева гледахме, слънце на небето

Напусна ме ти мен, не напусна сърцето

 

Исках най-доброто, да ти дам да имаш

Знаеш ти само, как от мен да взимаш

Сърцето ми го взе, разума ми отне

Жалко, че не зърнах, че един за друг не сме

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ок ок All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...