22 мар. 2020 г., 09:14

Залез

1.7K 0 0

Полегнал на сянка, под наведен стар клен

Смокини узрели, топъл пролетен ден

Всичко свежо чисто, седя аз натъжен

Плача и боли ме, че сега не си до мен

 

Самотен останах, денят още бе млад

В ноздрите остави божествен аромат

Устните ми гладни, умрели са от глад

Остана от твойте, усни вкус на шоколад

 

Гларусите грачат, взирам се в морето

Слънцето изгрява, седнал съм където

Изгрева гледахме, слънце на небето

Напусна ме ти мен, не напусна сърцето

 

Исках най-доброто, да ти дам да имаш

Знаеш ти само, как от мен да взимаш

Сърцето ми го взе, разума ми отне

Жалко, че не зърнах, че един за друг не сме

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ок ок Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...