16 may 2007, 10:57

ЗАЛЕЗИ

  Poesía
848 0 4
                           

                                                
Със всеки залез нещо си отива,
умира, там във вечността!
И този вечен кръговрат не спира -
с утрото се ражда мъдростта!
Умира със залеза и любовта,
умира, но се ражда вяра,
че може би живота не свършва със смъртта,
а нещо свято там остава!
Остава вярата във по-добро,
в това, че някой тайно те обича
и може би си струва този мой живот
да си го върна и обичам.
След всеки залез идва ново утро,
след всяка болка идва любовта,
след всяка малка смърт,
се раждаш, заедно с живота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дуся, прекрасен стих!!!!!!!!!!!!
  • ЗАЛЕЗИ има за тия които не ПИШАТ...Бел,
  • Благодаря за мнението! Публикувам моите отдавнашни първи стъпки в поезията!
  • Деси... моля те погледни ритъма и римата!
    Имаш страхотни идеи, реализирай ги по-добре!
    Поздравявам те!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...