Часовникът отброява последната минута,
в очите му щастие бликаше, аз видях,
но в моите спомени бликаха
сълзите, едвам удържах!
Светлините прекрасни пред мен блестяха,
от хората надежди строяха,
той беше ме гушнал напук на студа,
а беше отпусната мойта глава!
Преди много години в просторите сини
на тази дата с тебе бях и нямаше по-щастлива,
не мислех, че ще си тръгнеш ти,
не знаех, че са без бъдеще моите мечти! ...