Часовникът отброява последната минута,
в очите му щастие бликаше, аз видях,
но в моите спомени бликаха
сълзите, едвам удържах!
Светлините прекрасни пред мен блестяха,
от хората надежди строяха,
той беше ме гушнал напук на студа,
а беше отпусната мойта глава!
Преди много години в просторите сини
на тази дата с тебе бях и нямаше по-щастлива,
не мислех, че ще си тръгнеш ти,
не знаех, че са без бъдеще моите мечти! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up