Залмоксис

Ти беше роден край великия Истър
в затънтено малко селце
и беше отведен от елини в робство
в йонийското синьо море…
След дълги години пораснал се върна
в чудата своя земя…
и тръгна да учиш най-честните траки,
че има живот след смъртта…
Ти сам се погреба пред тях и им каза,
че ще да прекършиш смъртта…
но те не повярваха в твоите думи…
и плакаха дълги лета…
Уви след години ти пак появи се,
но вече не беше човек…
Превърна се в херос преславен, безсмъртен,
в небесно, сияйно дете…
И гетите вече повярваха в тебе,
в словата за вечен живот,
в словата на царя, на жреца, на бога,
на бившия елински роб…
Стотици години те вярваха в тебе,
Твърдяха, че ти си им бог…
и с твоето име се хвърляха в битка
към сладкия вечен живот…
Аз зная, че още си някъде горе…
че все още гледаш към нас…
че думите твои са истина свята
и разказ за цял един свят…