Напсувах го живота, каруцарски.

Възседнах си мечтата като кон.

Пътят кален се превърна в царски.

Седлото беше царският ми трон.

Посрещах всяко утро със усмивка.

С целувка пращах вечерта да спи.

Реалността бе истинска щастливка,

оглеждайки се в моите очи.

И някак промени се битието.

Откривах смисъл в грозните неща.

Водач на мисълта ми бе детето...

Гордея се, че аз съм му баща.

Тежък кръст на плещите си нося.

Не се пречупвам аз от тежестта.

Не си задавам глупави въпроси,

а следвам си единствено целта.

Прости ми, сине, че далеч от тебе

с гадния живот за теб воювам.

Нуждая се от вяра и от време.

Залогът за целта обаче струва.