1 oct 2021, 10:43

Залостени

804 0 0

Залостени в клетка
някъде в дълбините на морето
 и тухлено ми се вижда днес небето.
Изтъркано червено,
доста антично,
дали това, което виждаме е наистина толкова безгранично?
Сякаш за момент 
се стресна, ужаси се 
и пропадна.
Дъно има,
въпреки че бездната е явна.
Облегни се,
няма да падна,
ще забравим за момент,
че всичко веч пропадна.
Решетки сиви,
плашещо типични,
пръстите ти виждам разкървавени,
нетипично са различни.
Да не би сълза да падна
или капка от боята странна?
Сякаш вкамени се,
страх те хвана и сама осми се.
Има изход,обещавам.
Дори врата да няма,
очите ще намерят
път от тая преклонно страшна яма.
Ако не вярваш,
поплачи си  и предай се.
Но почакай малко,
 падаш,
осъзнай се! 

Залостен в клетка

 някъде в дълбините на морето 
и тухлено ми се вижда днес небето.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Vaу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...