1 oct 2021, 10:43

Залостени 

  Poesía » Verso libre
300 0 0

Залостени в клетка
някъде в дълбините на морето
 и тухлено ми се вижда днес небето.
Изтъркано червено,
доста антично,
дали това, което виждаме е наистина толкова безгранично?
Сякаш за момент 
се стресна, ужаси се 
и пропадна.
Дъно има,
въпреки че бездната е явна.
Облегни се,
няма да падна,
ще забравим за момент,
че всичко веч пропадна.
Решетки сиви,
плашещо типични,
пръстите ти виждам разкървавени,
нетипично са различни.
Да не би сълза да падна
или капка от боята странна?
Сякаш вкамени се,
страх те хвана и сама осми се.
Има изход,обещавам.
Дори врата да няма,
очите ще намерят
път от тая преклонно страшна яма.
Ако не вярваш,
поплачи си  и предай се.
Но почакай малко,
 падаш,
осъзнай се! 

Залостен в клетка

 някъде в дълбините на морето 
и тухлено ми се вижда днес небето.


 

© Vaу Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??