1.10.2021 г., 10:43

Залостени

798 0 0

Залостени в клетка
някъде в дълбините на морето
 и тухлено ми се вижда днес небето.
Изтъркано червено,
доста антично,
дали това, което виждаме е наистина толкова безгранично?
Сякаш за момент 
се стресна, ужаси се 
и пропадна.
Дъно има,
въпреки че бездната е явна.
Облегни се,
няма да падна,
ще забравим за момент,
че всичко веч пропадна.
Решетки сиви,
плашещо типични,
пръстите ти виждам разкървавени,
нетипично са различни.
Да не би сълза да падна
или капка от боята странна?
Сякаш вкамени се,
страх те хвана и сама осми се.
Има изход,обещавам.
Дори врата да няма,
очите ще намерят
път от тая преклонно страшна яма.
Ако не вярваш,
поплачи си  и предай се.
Но почакай малко,
 падаш,
осъзнай се! 

Залостен в клетка

 някъде в дълбините на морето 
и тухлено ми се вижда днес небето.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Vaу Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...