30 oct 2022, 19:30

Залутана старост

  Poesía
972 0 1



Защо ли, кажете, не можем да пием
кат' младите пичове, а вече се крием?
Защо ли не можем с очите да стрелкаме,
млади момичета и улегнали лелки?

Защо не остана нищо от лятото?
Горещи вълнѝ а студено е някак си.
Хапем с венците сега битието
защото в бурканче държим си чейнето.

Защо ли, кажете, краката треперят
когато разходки си правим в неделя?
Врява не иска никой да чува,
а пътят до супера вечност се струва.

Защо ли съседа си трудно познаваме
и се задъхваме като приказваме?
Мислите все в младостта ни се реят,
те ни лекуват и топло ни греят.

Защо ли, кажете, са тия кошмари?
Пенсии в старост, а в детство - шамари...
А памперси има в начало и в края.
Защо ли все питам? Вече не зная....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...