Oct 30, 2022, 7:30 PM

Залутана старост

  Poetry
978 0 1



Защо ли, кажете, не можем да пием
кат' младите пичове, а вече се крием?
Защо ли не можем с очите да стрелкаме,
млади момичета и улегнали лелки?

Защо не остана нищо от лятото?
Горещи вълнѝ а студено е някак си.
Хапем с венците сега битието
защото в бурканче държим си чейнето.

Защо ли, кажете, краката треперят
когато разходки си правим в неделя?
Врява не иска никой да чува,
а пътят до супера вечност се струва.

Защо ли съседа си трудно познаваме
и се задъхваме като приказваме?
Мислите все в младостта ни се реят,
те ни лекуват и топло ни греят.

Защо ли, кажете, са тия кошмари?
Пенсии в старост, а в детство - шамари...
А памперси има в начало и в края.
Защо ли все питам? Вече не зная....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...