9 ago 2012, 11:33

Залязва слънцето

  Poesía » Otra
594 0 2

Залязва слънцето

 

Залязва слънцето

като картичка цветна.

Окичен, залезът рисува

блясъка лунен на небето.

 

Като паяжина нежна опасал

тази приказка нощна,

оцветена от пламъка ясен,

душата ми отново зарежда.

 

И кацат на очите звездите -

толкова близо до мен.

Нощния път осветяват -

величествен, горд като ден.

 

Лунният блясък се огледа

в очите ми,

за да дочака тихото присъствие

на обичта в сърцето ми.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мила Минка,аз обичам всичко и всички около мен,защото мисля че съм силен и добър човек,а обичта на другите ме прави силна,зарежда ме с това което хората наричат щастие и любов.От сърце Ви желая същото!
  • Лунният блясък се огледа
    в очите ми,
    за да дочака тихото присъствие
    на обичта в сърцето ми.

    Бъди винаги обичана, така както обичаш!
    Дерзай!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...