1 jul 2010, 23:36

Залязващи мечти

1.5K 0 4

Мечти омайни,
облаци в небето,
с граници безкрайни -
радост за сърцето.

 

Всеки някога мечтае,

скрита мъничка надежда,

но никой никога не знае

колко много се подвежда.

 

Обречени, преди да заживеят,

жестока често е съдбата.
Колкото и силно да копнеят,

присъдата, до болка, е позната.

 

Обагрени в очакване на мрака

като облаци пред здрач.

Животът да ги скрие чака,

а душата хлипа своя плач.

 

Розови, свободни и щастливи,

че умират никак не личи.
Винаги остават си красиви

нашите залязващи мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любимото ми твое стихотворение! Наистина много силен и чувствен финал!
  • Благодаря за положителните отзиви! Самото стихотворение се роди от последните два стиха и много се радвам,че найстина финала ви харесва!
  • Много приятен стих. приеми моите поздравления
  • Красив финал! Аплодисменти!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...