Залязващи мечти
Мечти омайни,
облаци в небето,
с граници безкрайни -
радост за сърцето.
Всеки някога мечтае,
скрита мъничка надежда,
но никой никога не знае
колко много се подвежда.
Обречени, преди да заживеят,
жестока често е съдбата.
Колкото и силно да копнеят,
присъдата, до болка, е позната.
Обагрени в очакване на мрака
като облаци пред здрач.
Животът да ги скрие чака,
а душата хлипа своя плач.
Розови, свободни и щастливи,
че умират никак не личи.
Винаги остават си красиви
нашите залязващи мечти.
© Александър All rights reserved.
Самото стихотворение се роди от последните два стиха и много се радвам,че найстина финала ви харесва! 
