Jul 1, 2010, 11:36 PM

Залязващи мечти 

  Poetry » Phylosophy
1176 0 4

Мечти омайни,
облаци в небето,
с граници безкрайни -
радост за сърцето.

 

Всеки някога мечтае,

скрита мъничка надежда,

но никой никога не знае

колко много се подвежда.

 

Обречени, преди да заживеят,

жестока често е съдбата.
Колкото и силно да копнеят,

присъдата, до болка, е позната.

 

Обагрени в очакване на мрака

като облаци пред здрач.

Животът да ги скрие чака,

а душата хлипа своя плач.

 

Розови, свободни и щастливи,

че умират никак не личи.
Винаги остават си красиви

нашите залязващи мечти.

© Александър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Любимото ми твое стихотворение! Наистина много силен и чувствен финал!
  • Благодаря за положителните отзиви! Самото стихотворение се роди от последните два стиха и много се радвам,че найстина финала ви харесва!
  • Много приятен стих. приеми моите поздравления
  • Красив финал! Аплодисменти!
Random works
: ??:??