20 feb 2011, 11:41

Замечтано в една дъждовна вечер

  Poesía
889 0 0

 

В такава безлунна и дъждовна вечер

споделям си мечтите по запотените стъкла

и вятърът, люботкото, наднича

... отвън напира - да му споделя.

 

Вали. От часове вали в тъмата,

притихнал е градът, забулен от мъгла,

а аз чертая ли, чертая си мечтите;

самотна ли съм? - питам се сама.

 

Усмихвам се, във спомените бродя

и връщам се назад към слънчевите дни -

виждам се щастлива по пясъка как бродя,

по стъпките, останали незаляти от вълни.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нанита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...