В такава безлунна и дъждовна вечер

споделям си мечтите по запотените стъкла

и вятърът, люботкото, наднича

... отвън напира - да му споделя.

Вали. От часове вали в тъмата,

притихнал е градът, забулен от мъгла,

а аз чертая ли, чертая си мечтите;

самотна ли съм? - питам се сама.

Усмихвам се, във спомените бродя

и връщам се назад към слънчевите дни -

виждам се щастлива по пясъка как бродя,

по стъпките, останали незаляти от вълни.