20 февр. 2011 г., 11:41

Замечтано в една дъждовна вечер

888 0 0

 

В такава безлунна и дъждовна вечер

споделям си мечтите по запотените стъкла

и вятърът, люботкото, наднича

... отвън напира - да му споделя.

 

Вали. От часове вали в тъмата,

притихнал е градът, забулен от мъгла,

а аз чертая ли, чертая си мечтите;

самотна ли съм? - питам се сама.

 

Усмихвам се, във спомените бродя

и връщам се назад към слънчевите дни -

виждам се щастлива по пясъка как бродя,

по стъпките, останали незаляти от вълни.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нанита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...