29 ago 2008, 0:34

Замина ти... 

  Poesía » De amor
754 0 7

Замина ти далеч от мен,

остави ме сама,

как ли минава моя ден,

не знаеш ти дали ще устоя!

 

Животът трудности поднася,

сериозно гледам го с очи,

а вятърът към мен донася

изкушения и... мечти!

 

Да чакам или не, кажи,

пред мен стои въпроса,

аз моля се на колене

и шанса от съдбата прося.

 

Объркана съм и не зная

ще  бъдем двама или не,

ще има ли любов накрая

след бъдещите студове!!!

© Вили Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стихотворението е много хубаво...
  • Пожелавам ти да има!
  • Трябва да бъде усетена вярната посока! Въпроса е стига ли времето! Чуден стих!
  • Винаги ще има любов, просто трябва да се огледаме и да я хванем, винаги я има... просто трябва да я оценим...за да я оценим истински и достойно, трябва минем през студове и ледове...
  • ти си силна жена!!!
    ще устоиш и ще намериш верния път...!!!
    всичко е въпрос на време!
    поздрави,Вили!!!
  • Хубаво е,тъжно ,но хубаво!
  • Винаги има любов... не се отчайвай, мила Вили
    Браво!
Propuestas
: ??:??