11 jul 2007, 9:34

Заминаващо завръщане

  Poesía
851 0 1
Ще те срещна.
Или май вече срещнах те.
Ще се влея във теб.
В неподправена буря
от бесни желания,
целувки развързани
от стремеж да избягам,
но за теб да се вържа
с въже от желание...
Ще се вливам...
А после
ще изтичам
в безделието
на спрелите
вятърни мелници...
Ще си тръгна,
когато
и бесните сълзи
дори
ми омръзнат.
И ще бягам...
От целувките,
които ме връзват
и ще бягам...
ще бягам...
После
пак
ще те срещна
и
към теб
ще започна
да се завръщам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....