Замлъкна дворът
ЗАМЛЪКНА ДВОРЪТ
Две малки весели слънца
до вчера в двора си играеха.
С очички – бистри езерца,
бели и щуротии правеха.
От крясъци и от закачки
до тъмно дворът ни ехтеше.
Навред разхвърляха играчки,
тъй весело и шумно беше...
Но свърши лятото и ето,
дойде синът ни със колата,
гостува ден-два, след което
замина заедно с децата.
И пак останахме самички.
Сълза в очите заблестя.
Без внучетата ни мънички
замлъкна дворът - опустя...
Дори от полога, яйцата,
забравяме да съберем.
А с радост, ах, каква, децата
прибираха ги всеки ден.
И камиончето ожулено,
все пълно с круши неузрели,
е вече празно и потулено
между сандъци и варели.
И само в кухничката малка,
на маса, върху мушамата,
стои забравена близалка
и ни напомня за децата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Юлияна Донева Todos los derechos reservados
