Замлъкна дворът

Apr 7, 2011, 8:24 PM

Poetry » Other

965 0 2

ЗАМЛЪКНА ДВОРЪТ

Две малки весели слънца

до вчера в двора си играеха.

С очички – бистри езерца,

бели и щуротии правеха.

От крясъци и от закачки

до тъмно дворът ни ехтеше.

Навред разхвърляха играчки,

тъй весело и шумно беше...

Но свърши лятото и ето,

дойде синът ни със колата,

гостува ден-два, след което

замина заедно с децата.

И пак останахме самички.

Сълза в очите заблестя.

Без внучетата ни мънички

замлъкна дворът - опустя...

Дори от полога, яйцата,

забравяме да съберем.

А с радост, ах, каква, децата

прибираха ги всеки ден.

И камиончето ожулено,

все пълно с круши неузрели,

е вече празно и потулено

между сандъци и варели.

И само в кухничката малка,

на маса, върху мушамата,

стои забравена близалка

и ни напомня за децата.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Rimoza (Кръстина Тодорова)

2011-06-03T08:51:43+03:00

Прекрасен стих, оригинален и много
талантливо сътворен, с много актуално
послание! Поздрави за прекрасната поетеса!
БЪДИ!
djudjii (Жанет Велкова)

2011-04-08T08:55:46+03:00

Как ме умили с този стих...Поздрав,Юли!