23 dic 2007, 20:15

Замъци в небето

766 0 2

Замъци в небето

 

Кажи ми, защото сама не знам отговора,

кажи ми, защо всичко трябва да стане така?

От първите си дни светът ти е изпълнен с мечти,

красиви, невинни като първото кокиче,

малки желания, надежда, че ще се сбъднат.

Кажи ми, защо човек продължава да мечтае,

да копнее за неща, дори, когато детството отмине

и трябва да се изправи пред сивия свят.

Там, където няма замъци с бели кули,

поставени на златни пиедестали в небето,

а само ситен дъжд и сиви облаци.

Кажи ми, защото сама не знам отговора,

защо имаме тази способност да желаем?

Било то за нова парцалена кукла или нова къща,

за кученце с розова панделка или преградка на любим.

Защо го правим, когато всичко е илюзия,

един прекрасен замък високо в небето.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А аз си мисля, че е заради красотата на белите им стени. Седих и ги гледаш от високо и си представяш колко хубаво би било да можеше да си там и да видиш света от високо.
  • колко красиво звучи...замъци в небето...
    защо го правим...обичаме приказната красота...
    с много обич за теб, Диляна.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...