26 oct 2008, 7:44

Замък на мечтите

1.1K 0 3
 

Замък с високи кули и винаги заключени

врати сънувам в бурни дни. За мен се

предверието отваря и вътре чакаш ти.

Изгубени в ритъма на валс се носим аз и ти.

 

Среброто по стените отразява блясъка на

моите очи. В огледалните стъкла щастлива

виждам се сега. Потънала в прегръдките на

мъжа любим - не ще забравя този миг неповторим.

 

Леглото царско, застлано с балдахин, навява

ми твоя аромат така любим.

По кожата ми парят твоите целувки, а в ума

ми отекват любовните въздишки.

 

Слънчев лъч се прокрадва и цялата ме осветява.

Отварям очи и стаята ми пред мен стои.

Няма сребро, а стари плакати. Валс не звучи,

а тъжна балада се върти.

 

Принцът къде е? Изгубил е сили и като в миналите

нощи избягал далеч. Къде е балната ми рокля?
Къде е щастието сега? Нощ, приятелко, ела!

Отведи ме  пак в този приказен замък на съня...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Банова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...