26 oct 2008, 7:44

Замък на мечтите 

  Poesía » De amor
694 0 3
 

Замък с високи кули и винаги заключени

врати сънувам в бурни дни. За мен се

предверието отваря и вътре чакаш ти.

Изгубени в ритъма на валс се носим аз и ти.

 

Среброто по стените отразява блясъка на

моите очи. В огледалните стъкла щастлива

виждам се сега. Потънала в прегръдките на

мъжа любим - не ще забравя този миг неповторим.

 

Леглото царско, застлано с балдахин, навява

ми твоя аромат така любим.

По кожата ми парят твоите целувки, а в ума

ми отекват любовните въздишки.

 

Слънчев лъч се прокрадва и цялата ме осветява.

Отварям очи и стаята ми пред мен стои.

Няма сребро, а стари плакати. Валс не звучи,

а тъжна балада се върти.

 

Принцът къде е? Изгубил е сили и като в миналите

нощи избягал далеч. Къде е балната ми рокля?
Къде е щастието сега? Нощ, приятелко, ела!

Отведи ме  пак в този приказен замък на съня...

© Любослава Банова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??