Замък на мечтите
Замък с високи кули и винаги заключени
врати сънувам в бурни дни. За мен се
предверието отваря и вътре чакаш ти.
Изгубени в ритъма на валс се носим аз и ти.
Среброто по стените отразява блясъка на
моите очи. В огледалните стъкла щастлива
виждам се сега. Потънала в прегръдките на
мъжа любим - не ще забравя този миг неповторим.
Леглото царско, застлано с балдахин, навява
ми твоя аромат така любим.
По кожата ми парят твоите целувки, а в ума
ми отекват любовните въздишки.
Слънчев лъч се прокрадва и цялата ме осветява.
Отварям очи и стаята ми пред мен стои.
Няма сребро, а стари плакати. Валс не звучи,
а тъжна балада се върти.
Принцът къде е? Изгубил е сили и като в миналите
нощи избягал далеч. Къде е балната ми рокля?
Къде е щастието сега? Нощ, приятелко, ела!
Отведи ме пак в този приказен замък на съня...
© Любослава Банова All rights reserved.
