Замък на щастието
Човека любим когато загубя,
се чувствам тъй малка и жалка,
и няма надежда в друг да се влюбя,
в очите изгасва игривия пламък.
Сърцето човешко така е създадено
и дълго за Него скърби.
Безсилно се бори с последният спомен,
когато жестоко ме Той нарани.
Изтривам го, после го връщам,
обичам го, мразя, крещя,
а после в сълза го превръщам,
от собствения си ад да се спася.
Но в тъгата любовта си остава.
Живее във мен - не залязва,
искрицата надежда открадва,
споменът тъжен и сив.
Обичам любовната мъка.
На глътки отпивам от нея.
Изграждам отново аз замъка
на щастието и в него живея!
© Гергана Иванова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много е хубаво , но недей тъгува ! Животът е пред теб - за теб ще изградят замък , в който да си много щастлива ! Пожелавам ти го !
-
"Изграждам отново аз замъка
на щастието и в него живея!"
Много силно...
-
много е красиво! поздравчета от мен!!!!
-
Не губи надежда, ще се влюбиш отново!Неочаквано!Не позволявай в очите ти да "изгасва игривия пламък"!Хубав стих!Браво!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
