Замък на щастието

17 июл. 2008 г., 11:05

Поэзия » Любовная

670 0 4

Човека любим когато загубя,

се чувствам тъй малка и жалка,

и няма надежда в друг да се влюбя,

в очите изгасва игривия пламък.

Сърцето човешко така е създадено

и дълго за Него скърби.

Безсилно се бори с последният спомен,

когато жестоко ме Той нарани.

Изтривам го, после го връщам,

обичам го, мразя, крещя,

а после в сълза го превръщам,

от собствения си ад да се спася.

Но в тъгата любовта си остава.

Живее във мен - не залязва,

искрицата надежда открадва,

споменът тъжен и сив.

Обичам любовната мъка.

На глътки отпивам от нея.

Изграждам отново аз замъка

на щастието и в него живея!

miri_miri (Мария Табакова)

2009-01-23T13:46:37+02:00

Много е хубаво , но недей тъгува ! Животът е пред теб - за теб ще изградят замък , в който да си много щастлива ! Пожелавам ти го !
f1k0 (Филип)

2008-08-05T09:56:51+03:00

"Изграждам отново аз замъка
на щастието и в него живея!"
Много силно...
sweetgeru (Гери Димитрова)

2008-07-24T16:53:39+03:00

много е красиво! поздравчета от мен!!!!
idi (Ин Вел)

2008-07-17T14:41:32+03:00

Не губи надежда, ще се влюбиш отново!Неочаквано!Не позволявай в очите ти да "изгасва игривия пламък"!Хубав стих!Браво!!!