Замък от пясък -
затворила си ме там,
затъмнила си прозорците -
нищо не виждам.
Сляп съм.
Но имам теб -
богат съм.
Трябва да изстрадам любовта си.
Но какво пък, щом те обичам -
ще страдам.
Ще чакам замъкът
сам да се срути.
Тогава
ще прогледна.
Ще разбера
какво съм нямал
и ще те пусна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любомира Todos los derechos reservados
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
