Докато ти текат сълзите, аз ще играя, все едно съм под дъжда навън...
Усмивката ти докато видя, ще пия всеки ден по едно от мен за теб...
И дума докато преобелиш, ще те питам какво стана, мила...
Дойде май и твоят ред...
Искаш игрички да играем, но не си готова за моя свят...
Защото, мила, болката не познаваш, а тя за мене е просто роб...
С нея научил съм се да живея и нищо не може да ме спре...
Всички са ми прозрачни и това ме прави сигурно безчувствен - знам...
Но така е, мила, при мене болката е сила...
И докато всичките се борят за моята крепост - моето сърце...
Ще се смея на опитите им безнадеждни и ще пия по още две...
И когато използвани се почувстват, ще разберат, че зад крепостта няма чувства... ...