15 sept 2010, 22:12

Замълчах, за да чуя 

  Poesía » Filosófica
632 0 9

Замълчах, за да чуя

и от цялата гордост

изведнъж се отрони

страшна буца!

През мен!

Прекатури ме.

Слязох без време от трона

на голямото ЕГО,

на фалшивия ден...

 

Виж ме –

нямам основи

и защита,

и довод

да се върна обратно,

да си взема

света,

който мислех, че имам

без причина и повод,

че владея живота

просто тук и сега...

 

Нямам сила да тръгна

и направо, когато

съм оголена,

слаба,

сред тревога и страх...

 

Замълчах,

за да чуя

в суматохата Бога -

как ме вика

и плаче,

и подава ръка...

 

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??