20 ago 2006, 23:56

Запалена цигара

  Poesía
937 0 1
И както цигарата бавно загасва
така загасва моят живот.
Бавно бавно умирам самичка
без теб,без никой до мен.

Паля последна цигара
и нещо в гърдите усещам
сърцето разбра че това е
цигарата след която умирам.

Защо те няма за да кажеш
че ме обичаш и че искаш
да загасиш цигарата защото
така ще мога да живея с теб.

Запалена е и последната цигара
пред последната врата седя
още само веднъж ако дръпна
вратата се отваря и аз падам.

Падам завинаги потънала в дим
търсейки твоята близост,очите ти
вярвайки че някои ден,ще съм
последната цигара която ще изпушиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Илчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...