Aug 20, 2006, 11:56 PM

Запалена цигара

  Poetry
939 0 1
И както цигарата бавно загасва
така загасва моят живот.
Бавно бавно умирам самичка
без теб,без никой до мен.

Паля последна цигара
и нещо в гърдите усещам
сърцето разбра че това е
цигарата след която умирам.

Защо те няма за да кажеш
че ме обичаш и че искаш
да загасиш цигарата защото
така ще мога да живея с теб.

Запалена е и последната цигара
пред последната врата седя
още само веднъж ако дръпна
вратата се отваря и аз падам.

Падам завинаги потънала в дим
търсейки твоята близост,очите ти
вярвайки че някои ден,ще съм
последната цигара която ще изпушиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Илчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...